Като забранена любов: Сърцето ми е в Газа
Преди Мона обичала да слуша звука на вълните. В Газа морето било неотменима част от живота ѝ: “Когато бях ядосана или тъжна, отивах на брега и споделях грижите си с морето. Ще ми се още веднъж да го видя ”, споделя тя. Войната в Газа обаче трансформира всичко. В столицата на Египет – Кайро, морето е единствено спомен, заяви.
Кайро: скъпо бягство и нови проблеми
Вече от шест месеца Мона (това не е същинското ѝ име) живее сама с трите си деца в Кайро. Когато бяга от Газа, тя е бременна с най-малкото дете. По думите ѝ тази война е по-страшна от всички предходни.
“Видях толкоз доста гибел и страдалчество ”, споделя 31-годишната жена.
В Кайро тя се сблъсква с нови проблеми. Малко откакто идва, Мона била изгонена от първия апартамент, в който живеела с децата си. Хазяйката се тормозила, че Египет може да я накаже, че дава дом на палестински бежанци. Мона е журналистка, в Газа тя водела предаване по радиото. А в този момент всеки ден си спомня за претърпените ужаси: “Наложи се да оставя брачна половинка си там, тъй като нямахме задоволително пари, с цел да пристигна и той ” , споделя дамата. Семейството събрало 5000 $ дарения от чужбина, с цел да заплати бягството си от Газа.
Няколко хиляди заболели и ранени палестинци от Газа бяха позволени за лекуване в египетски лечебни заведения, а други избягаха от анклава благодарение на непознати посолства и една египетска посредническа компания. Фирмата обаче желала от палестинците да заплатят доста висока “такса за съгласуваност ”. Мона също трябвало да я заплати, с цел да успее да се измъкне с децата си от Газа. Твърди се, че медиаторите са свързани с държавните египетски сили за сигурност, само че те го отхвърлят.
Египет не желае палестинците да останат в страната
Неясно е какъв брой палестинци фактически са съумели да изоставен Газа и да се открият в Египет. През май палестинският дипломат в Кайро оцени броя им на към 100 000 души, само че локални хора, които оказват помощ на палестинците, считат, че действителният брой на бежанците е доста по-голям.
Онези, които не са евакуирани по медицински аргументи, са принудени да се оправят сами, откакто дойдат в Египет. Повечето от тях имат туристически визи с изтекла отминалост, заради което им се постанова да живеят незаконно в страната. Това ги лишава от опцията да употребяват обучение, опазване на здравето и други услуги.
На процедура те се намират сред два стола: палестинците не попадат под юрисдикцията на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците и заради това не получават публична поддръжка оттова. За тях в действителност дава отговор Агенцията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), само че тя пък в никакъв случай не е имала мандат за Египет. Поради това бежанците зависят от частни египетски доброволчески организации, които разпределят храна, раздават облекла и обувки, търсят инцидентна работа и събират дарения.
Войната в Газа е съществено предизвикателство за Египет, пишат в разбор от мозъчния концерн “Crisis Group ”. Режимът в Кайро се тормози, че недоволството против дейностите на Израел в Газа може да провокира и митинги против президента Ал Сиси. Египет не желае палестинските бежанци да се заселват в страната за непрекъснато. Съществуват опасения, че Израел няма да разреши на палестинците да се върнат назад в Газа.
“Децата да са деца ”
Луси е доброволка, която трансформира живота на Мона. Тя е от Германия, само че живее в Египет от близо 20 години. Мона си спомня, че Луси ѝ пособия, когато пристигнало време да ражда най-малкото си дете - с храна, само че и с морална поддръжка. А когато Мона я обзет ужасяващите мемоари за ужасите на войната, Луси я успокоява.
“Благодарение на нея децата ми могат да са деца ”, споделя палестинката.
За Луси това не е просто доброволчески план, а демонстрация на взаимност. Тя е работила с бежанци и в Германия, само че срещата с Мона е по-специална за нея. Германката усеща силата и гордостта на хората от Газа, без значение от всичко, което са претърпели. “Мона постоянно споделя, че е палестинка, щерка на Газа. И се гордее с това ”.
Без права, без учебно заведение, без работа
И въпреки всичко обстановката в Кайро е сложна за Мона и за другите палестинци от Газа. Без постоянен статут, доста порти остават затворени за тях. Също и за Мона. Децата ѝ нямат право да вървят на учебно заведение, тя няма право да работи.
“Египтяните са положителни хора, само че държавното управление не ни желае ” , споделя тя.
Жената споделя, че ѝ липсва дома ѝ - улиците, кафенетата, общността в Газа.
“Газа е моето сърце. Обичам Палестина ”, споделя тя с треперещ глас. “Не знам дали къщата ми още я има. Страхът, че още веднъж ще има война там и децата ми ще са в заплаха, не ме напуща ”. В момента тя не вижда бъдеще за себе си в Газа, само че все пак се надява, че в миналото това още веднъж ще е допустимо.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Кайро: скъпо бягство и нови проблеми
Вече от шест месеца Мона (това не е същинското ѝ име) живее сама с трите си деца в Кайро. Когато бяга от Газа, тя е бременна с най-малкото дете. По думите ѝ тази война е по-страшна от всички предходни.
“Видях толкоз доста гибел и страдалчество ”, споделя 31-годишната жена.
В Кайро тя се сблъсква с нови проблеми. Малко откакто идва, Мона била изгонена от първия апартамент, в който живеела с децата си. Хазяйката се тормозила, че Египет може да я накаже, че дава дом на палестински бежанци. Мона е журналистка, в Газа тя водела предаване по радиото. А в този момент всеки ден си спомня за претърпените ужаси: “Наложи се да оставя брачна половинка си там, тъй като нямахме задоволително пари, с цел да пристигна и той ” , споделя дамата. Семейството събрало 5000 $ дарения от чужбина, с цел да заплати бягството си от Газа.
Няколко хиляди заболели и ранени палестинци от Газа бяха позволени за лекуване в египетски лечебни заведения, а други избягаха от анклава благодарение на непознати посолства и една египетска посредническа компания. Фирмата обаче желала от палестинците да заплатят доста висока “такса за съгласуваност ”. Мона също трябвало да я заплати, с цел да успее да се измъкне с децата си от Газа. Твърди се, че медиаторите са свързани с държавните египетски сили за сигурност, само че те го отхвърлят.
Египет не желае палестинците да останат в страната
Неясно е какъв брой палестинци фактически са съумели да изоставен Газа и да се открият в Египет. През май палестинският дипломат в Кайро оцени броя им на към 100 000 души, само че локални хора, които оказват помощ на палестинците, считат, че действителният брой на бежанците е доста по-голям.
Онези, които не са евакуирани по медицински аргументи, са принудени да се оправят сами, откакто дойдат в Египет. Повечето от тях имат туристически визи с изтекла отминалост, заради което им се постанова да живеят незаконно в страната. Това ги лишава от опцията да употребяват обучение, опазване на здравето и други услуги.
На процедура те се намират сред два стола: палестинците не попадат под юрисдикцията на Върховния комисариат на Организация на обединените нации за бежанците и заради това не получават публична поддръжка оттова. За тях в действителност дава отговор Агенцията на Организация на обединените нации за палестинските бежанци в Близкия изток (UNRWA), само че тя пък в никакъв случай не е имала мандат за Египет. Поради това бежанците зависят от частни египетски доброволчески организации, които разпределят храна, раздават облекла и обувки, търсят инцидентна работа и събират дарения.
Войната в Газа е съществено предизвикателство за Египет, пишат в разбор от мозъчния концерн “Crisis Group ”. Режимът в Кайро се тормози, че недоволството против дейностите на Израел в Газа може да провокира и митинги против президента Ал Сиси. Египет не желае палестинските бежанци да се заселват в страната за непрекъснато. Съществуват опасения, че Израел няма да разреши на палестинците да се върнат назад в Газа.
“Децата да са деца ”
Луси е доброволка, която трансформира живота на Мона. Тя е от Германия, само че живее в Египет от близо 20 години. Мона си спомня, че Луси ѝ пособия, когато пристигнало време да ражда най-малкото си дете - с храна, само че и с морална поддръжка. А когато Мона я обзет ужасяващите мемоари за ужасите на войната, Луси я успокоява.
“Благодарение на нея децата ми могат да са деца ”, споделя палестинката.
За Луси това не е просто доброволчески план, а демонстрация на взаимност. Тя е работила с бежанци и в Германия, само че срещата с Мона е по-специална за нея. Германката усеща силата и гордостта на хората от Газа, без значение от всичко, което са претърпели. “Мона постоянно споделя, че е палестинка, щерка на Газа. И се гордее с това ”.
Без права, без учебно заведение, без работа
И въпреки всичко обстановката в Кайро е сложна за Мона и за другите палестинци от Газа. Без постоянен статут, доста порти остават затворени за тях. Също и за Мона. Децата ѝ нямат право да вървят на учебно заведение, тя няма право да работи.
“Египтяните са положителни хора, само че държавното управление не ни желае ” , споделя тя.
Жената споделя, че ѝ липсва дома ѝ - улиците, кафенетата, общността в Газа.
“Газа е моето сърце. Обичам Палестина ”, споделя тя с треперещ глас. “Не знам дали къщата ми още я има. Страхът, че още веднъж ще има война там и децата ми ще са в заплаха, не ме напуща ”. В момента тя не вижда бъдеще за себе си в Газа, само че все пак се надява, че в миналото това още веднъж ще е допустимо.
Не пропускайте най-важните вести - последвайте ни в
Източник: vesti.bg
КОМЕНТАРИ